Залязващата слава на пасищата на Западна Стара планина
Факти и данни
Координати: 22° 54’ 39’’ E, 43° 19’ 14’’ N
Височина: 1.298 м
Западна Стара планина – Натура 2000 зона според Директивата за местообитанията: 219.715 ха
Западна Стара планина – Натура 2000 зона според Директивата за птиците: 146.820 ха
- Обща информация
- Природна стойност
- Земеползване
- Собственост на земята
- Земеделски стопани
- Подкрепа от политиките за управление
Обща информация
Западна Стара планина е планински район в Северозападна България. Най-висок е връх Ком на границата със Сърбия - 2.168 м. Районът е зает предимно от планински и полу-планински гори, суб-алпийски и полу-естествени пасища.
Районът е познат най-вече с уникалните скални фигури ръчно правени чипровски килими. Много от тези традиции са свързани със земеделските системи практикувани в миналото – пашуване на овцете по планинските пасища, използването на вълната за направа на килими, местните билки и цветя, използвани за багрила за вълната.
Природна стойност
Територията на Западна Стара планина е от голямо орнитологично и ботаническо значение и затова е определена като Натура 2000 място. Има предложение на част от територията да се даде статут „природен парк”, така че да се осигури трансграничен коридор за биоразнообразието, който да води до природния парк на сръбската територия.
Западна Стара планина има изключително богато биологично разнообразие. Това е вторият по значимост район в страната за опазването на буковите гори, а също и за старите смърчови гори.
Флората е представена от повече от 200 вида висши растения, между които 12 български и 79 балкански ендемита. Връшка чука е единственотто място в света, в което цъфти красивия български ерантис Eranthis bulgaricus. Друго забележително растение от района е Сръбската рамонда (Ramonda serbica) – балкански ендемит и терциерн реликт срещан на скалисти склонове.
Фауната на Западна Стара планина също е много богата – повече от 180 вида птици, над 50 вида бозайници (включително 14 вида прилепи), 26 вида земноводни и влечуги, както и много видове пеперуди от консервационна значимост.
Някои от най-важните птици са ливаден дърдавец (Crex crex), черен щъркел (Ciconia nigra), планински кеклик (Alectoris graeca), глухар (Tetrao urogallus), лещарка (Bonasia bonasia). От общо 9-те вида кълвач в Европа, 8 са представени в района, но прекомерния лов е заплаха за тях.
Много от местообитанията на Западна Стара планина са с голяма консервационна стойност съгласно Европейската Директива за местообитанията. Някои от полу-естествените местообитания са зависими от продължителното екстензивно управление, честа коситба и паша при ниска гъстота на животните::
| ЕС код | Местообитание | Разпространение | Връзка със земеделските земи с висока природна стойност |
|---|---|---|---|
| 6210 | Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) | Ниските и средно-високи планински зони; * важни местообитания на орхидеи: Orchis morio, O. coriophora, O. ustulata, O. tridentata и Anacamptis papilionacea | Използват се като пасища или сенокосни ливади. Главна заплаха – прекратяване на земеделието и навлизане на храсти като шипка, къпина, глог, дива круша и др., особено в близост до гори. |
| 6230 | Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините | Широко разпространени над дървесния пояс на сухи и умерено влажни планински ливадни почви. | Картъловите пасища имат голямо видово разнообразие, макар и да нямат особено хранителни качества. На тях се пашува преди тревата да е станала груба. За поддържане на местообитанието е необходимо спазването на ниска гъстота на животните. |
| 6510 | Низинни сенокосни ливади | Широко разпространени в крайречните долини до около 700-800 м височина. | Пасища, в които преобладават житните видове като ливадна и гигантска власатка (Festuca pratensis, F. gigantea), ливадна лисича опашка (Alopecurus pratensis), висок (френски) райграс (Arrhenatherum elatius), Ливадна метлица (Poa trivialis), обикновен сеноклас (Cynosurus cristatus). Фуражното качество на мезофилните ливади нараства с наличието на детелина (Trifolium spp.), люцерна (Medicago spp.) и фий (Vicia spp.). Заплаха представлява изоставянето на земите, както и преизпасването в близост до населени места. |
| 6520 | Планински сенокосни ливади | Развиват се на сравнително дълбоки и овлажнени почви в речните басейни и в ниските части на склоновете, близо до горния край на дървесния пояс. | Подходящи за сенокосен режим, но използвани също и за паша; преобладават тревните видове: власатки (F. rubra, F. fallax, F. nigrescens), обикновената полевица (Agrostis capillaris), средна сълзица (Briza media) и обикновен сеноклас (Cynosurus cristatus). Също богати на бобови видове. Основна заплаха е изоставянето на практиките за паша. |
| 4060 | Алпийски и бореални ерикоидни съобщества | По продължението на хълмове и склонове на плитки (до 10 см) и каменисти почви, често като участъци суха трева между пасищата. | Растителност с ниско качество за паша; преобладават черна и синя боровинка (Vaccinium myrtillus, V. uliginosum), ниска жълтуга (Genista depressa) и казашка смирка (Genista sagittalis). Навлизането на храстови съобщества като сибирска хвойна след изоставяне на практиките за паша. |
| 7140 | Навлизането на храстови съобщества като сибирска хвойна след изоставяне на практиките за паша. | На влажни площи с малък наклон, покрай потоци и извори. | Пасищата с най-лошо фуражно качество заради преобладаващите видове като острица (Carex sp.), теснолистна пушица (Eriophorum sp.) и тръстики(Juncus sp.); присъства и чиместата пластица (Deschampsia cespitosa) и лилавата тресавищна трева (Molinia caerulea). Местобитанието не се нуждае от паша за поддържането си. |
Земеползване
Над 60 % от Западна Стара планина е заета от гори, като преобладават буковите. Горите са основен източник на медицински растения, билки и гъби, събирани от местното население за собствени нужди и с търговска цел.
Около една трета част от района е земеделска земя, включително суб-алпийските пасища. Приблизително 70% от земеделските земи са ливади и пасища и около 30 % заемат обработваемите земи, лозята и трайните насаждения.
Западна Стара планина е един от най-бедните и слабо развити райони на България, с бедни почви, слабо развито земеделие, огромен спад в броя на селскостопанските животни след периода на прехода и е драстично обезлюден. Официално над 27 % от земеделската земя се води изоставена, но в действителност, тази цифра е по-голяма. Изоставянето на земите е засегнало затревените и обработваемите площи в целия район, без да е ограничено само във високопланинските му части.
Повечето обработваеми земи са в стопанства задоволяващи собствените си нужди с основно производство на картофи, боб, домати и чушки. В случаите, в които производството е с пазарна цел, най-често се отглеждат ягоди и малини на големи поливни площи. Житните и фуражни култури търпят упадък заради лошите почвени условия.
Собственост на земята
Повече от 50 % от населението в района притежава земеделска земя. Като цяло, в района преобладават постоянно затревените земеделски земи, но едва една пета от собствениците на земеделски земи притежават ливади и пасища. Частната собственост на земите е съсредоточена предимно в обработваемите площи, докато пасищата са държавна или общинска собственост. Средният размер на частните стопанства е около 1,6 ха собствена земя, обичайно разделена на няколко парцела. Пазарно ориентираните животновъдни стопани управляват средно към 26 ха, включително общински пасища и мери.
Приблизително 82 % от всички гори са собственост на държавата. Частните горовладелци притежават около 12,5 % със среден размер на стопанството 0.2 ха. Някои от официално регистриранита гори в действителност се ползват за пасища.
Земеделските стопани
Изключително висок е делът на стопанствата, произвеждащи за собствени нужди и на полу-пазарните стопанства. Обичайно, това са възрастни хора, без особена възможност да започнат жизнеспособен земеделски бизнес. Техният брой може лесно да се разкрие като се сравнят данните за използваната земеделска земя в района с данните за земите, регистрирани в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която посочва земите, избираеми за подкрепа от Общата селскостопанска политика. Осреднено, по-малко от една пета от пасищата попадат в стопанства, кандидатствали за подкрепа (по-пазарно-ориентираните стопанства). Още по-сериозно е положението с обработваемите земи – едва 8 % от цялата обработваема земя е регистриране в СИЗП, при това, в тези 8 % не влизат трайно изоставените площи, защото те се отчитат статистически отделно.
Изобилието от ниски планински и полу-естествени ливади и алпийски пасища традиционно е било използвано за животновъдството в района, особено за отглеждането на овце и кози. Преди Втората Световна война Балканските номадски общности често прекосявали суровата планина, като донасяли своите познания и обичаи, а понякога и усядали в района. Районът се прочул със своите хубави пасища, продукти от овцевъдството (сирене, месо и вълнени килими) и с керамичните изделия. Жителите разчитали на интензивната търговска мрежа, която доставяла тяхната продукция до други райони на Балканите и дори до далечни земи, като например Египет. Комунизмът сложи край на изконния поминък и традиционния начин на живот и много земеделци били принудени да станат работници в индустриалните предприятия. В днешно време почти не може да се открие спомен за старите традиции на паша с придвижване на стадата по височините според сезона /трансхюманс/ и малцина пастири качват стадата си в балкана за лятото. Изобилието на не-използвани пасища се използва в някои случаи екстензивно (при ниска гъстота на животинските единици) от доказани или новосъздадени пазарно-ориентирани семейни стопанства.
Повечето стопанства за отглеждане на овце и кози са полу-пазарни и с ограничени пазарни възможности за собствени продукти. Развитието на животновъдството в района, особено за млекопроизводство, е силно ограничено от редиця фактори - застаряващо население, суров климат и съответно – необходимост от големи количества скъп фураж, и най-вече, от завишените нормативни изисквания като хигиенните стандарти. Стопаните отглеждат за собствени нужди също свине, птици и зайци. Пчеларството е друга полу-пазарна дейност с голям брой регистрирани производители на пчелни продукти.
Въпроси на политиките
Българските стопани, управляващи пасища с висока природна стойност и/или такива, разположени в планините, могат да кандидатстват за единни плащания на площ (63 Евро/ха) за плащания за земеделие в необлагодетелстван район (90 Евро/ха) и за агроекологични плащания за земеделски земи с висока природна стойност (131 или 155 Евро/ха). Естествено, тази подкрепа се полага само на официално регистрираните стопани и земи. В района на Западна Стара планина, само 8% от обработваемите земи и 18% от пасищата са официално регистрирани. На практика, този факт е причина големи територии земя да остават без никаква подкрепа и това заплашва да доведе до още по-голямо изоставяне и последващи загуби на местообитания и биологично разнообразие.
Интересното е, че дори животновъдството да се преструктурира от млечно към месно, с оглед използването на целия наличен естествен фураж, при сегашния брой животни – общо 4310 ЖЕ, ще се осигури изпасването на само една трета от всички пасища. Това не би решило проблема в неговата цялост, но би подобрило настоящото положение – само 18% регистрирани пасища. Това обаче би довело до допълнителни разходи за инфраструктура за изграждането на новата система, за самите стопанства, нужда от пазарни инвестиции, като ще трябва да се разреши и проблема с регистрацията на земите в СИЗП.
Същевременно, стопаните, които възнамеряват възстановят ползването на пасищата или обработваемите земи ще срещат сериозни затруднения, тъй като разчистването от нежелана растителност не се подкрепя с никакви плащания. Българският План за развитие на селските райони 2007-2013 не включва мярката „Непродуктивни инвестиции”. Така възстановяването на захрастените и изоставени пасища си остава отговорност на стопанина.
Прекомерно стриктните хигиенни изисквания (в сравнение с други страни членки на ЕС) не позволяват на малките и средно-големи стопанства да продават краен продукт, а това води до липсата на местни продукти за директна продажба в района. Така, единствената възможност на малките производители е да продават млякото на млекосъбирателните пунктове - ситуация, в която прекупвачът прави най-голяма печалба, без да поема ангажимент към стопаните или да ги подкрепя. Финансова подкрепа, както и добре приспособено законодателство за малките стопанства и за тези, които произвеждат за собствените си нужди са необходимите предпоставки за създаването на пазари и местни марки, за крайни продукти и за съживяване на животновъдния сектор.
В допълнение към тежките природни, политически и икономически ограничения, има и социални фактори, влияещи на цялостната ситуация:
- Миграцията извън района и високият процент на върастните жители
- Липса на познания и умения – по малко от 5% от населението има специализирано земеделско обучение, а традиционните практики са преустановени преди 50 години
- Непривлекателността на селскостопанската работа и цялостната липса на работна ръка в района
- Стремежът към бърза печалба и/или развитието на ски-туризъм.
Всички тези фактори изискват адекватна държавна и регионална политика, както и целенасочена и специфична финансова подкрепа, целяща опазване и възстановяване на пасищата с висока природна стойност, които са застрашени от изчезване, в случай че се допусне изоставянето и деградацията на земите да продължи с настоящите темпове.
