Русенски Лом

Влажните пасища са широко разпространени в района на Ломовете и се намират в основите на каньона по поречията на реките. Ливадите са често заливани при наводнения и затова са богати на хранителни вещества. Традиционно, те са били използвани като обработваеми парцели и сенокосни ливади, но сега на тях се извършва само паша или са изоставени. Те съхраняват видове от фауната от важен консервационен интерес, като например пеперудите и гнездящи птици като ливадния дърдавец (Crex crex).

В местността Ломовете преобладават горите около две трети от парковата площ са заети от широколистни гори, смесица от различни видове дъб (Quercus robur, Q. dalechampii, Q. pubescens, Q. cerris) и келяв габър (Carpinus orientalis), или смесица от сребролистна липа (Tilia tomentosa) и обикновен габър (Carpinus betulus). Малки площи са залесени с бор и бяла акация (Robinia pseudoacacia).

Сухите пасища се намират предимно по скалите, склоновете и покрайнините на каньона, както и по платото над него. Най-широко разпространени са сухите полу-естествени пасища на сравнително богатите льосови почви. Скалните степи се срещат на бедни и каменисти почви. Напоследък се наблюдават значителни площи от преходни местообитания – захрастени пасища или открити горски местности – в покрайнините на каньона. Сухите пасища се считат за земеделските земи с най-висока природна стойност в местността Ломовете, в които се намират няколко редки растителни видове, както и костенурки и лалугер (Spermophilus citellus).

В околностите на Ломовете се отглеждат предимно житни и индустриални култури на богати, добре отводнени льосови почви. Пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед се отглеждат на мащабни обработваеми площи от големи арендатори или кооперации. За разлика от земеделието на територията на природния парк, извън него практиките са интензивни и включват употреба на пестициди, торове и тежки земеделски машини.

Местността Ломовете включва 10-15 села, заобиколени от малки градини за отглеждане на плодове и зеленчуци. Селата в основите на каньона имат мозайки от градини и овошки които често се пренасищат с азотни торове, донасяни при наводнение от водите на някоя от реките. Тяхната ботаническа стойност е ниска, но малките по размер мозайки са значими за пойните птици като червеногърбата сврачка (Lanius collurio) – вписана в Приложение I на Директивата за птиците, както и за славея (Luscinia megarhynchos).

По бреговете на Ломовете има крайречни гори от върби (Salix), черна и бяла топола (Populus nigra, P. alba).