Highland cattle

Menu


Social Media

follow EFNCP on Facebook
HNV Showcases

Русенски Лом приютява богато разнообразие от горски и земеделски биотопи

Факти и данни

Координати: 26° 8’ 28’’ E, 43° 38’ 3’’ N
Височина: 238 м
Природен парк „Русенски Лом”: 3.408 ха
Натура 2000 място „Ломовете”: 32.489 ха

Обща информация

Русенски Лом е район в Североизточна България, разположен в подобната на каньон долина на река Русенски Лом - последният значителен десен приток на Дунав преди да се влее в Черно море. Природен парк „Русенски Лом” е защитена територия, обхващаща части от общините Ветово, Иваново и Цар Калоян.

Природна стойност

Природен парк „Русенски Лом” заедно с по-обширната площ на местността Ломовете дава подслон на богато разнообразие от местообитания: речни меандри, малки естествени езера и рибарници, крайречни тераси с влажни сенокосни ливади, алувиални гори, високи отвесни скали, сухи полу-естествени пасища, скалисти степни пасища, сухи храсталаци и дъбови гори на сухи и скалисти почви насред останалите местообитания.

Разнообразието от местообитания и климатични условия допринася за богатата разновидност на флората и фауната. Флората в парка е представена от 877 вида (23% от българската флора), включително 30 вида ендемични за Балканите и 1 български ендемит. Девет вида от семейството на орхидеите могат да се видят в парка.

Русенски лом е сред най-предпочитаните места за гнездене на птиците в България и в парка се размножават 122 вида птици (от общо 174). Някои от тях са застрашени видове за Европа и са под закрила както в ЕС, така и в България. На практика тук защитата им се оказва съвместима с човешката дейност. Много от видовете се срещат в откритите полу-естествени площи и тяхното оцеляване е зависимо от някои ниско-интензивни земеделски практики: белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък креслив орел (Aquila pomarina), египетски лешояд (Neophron percnopterus), пъдпъдък (Coturnix coturnix), горска чучулига (Lullula arborea), ливаден дърдавец (Crex crex) и червеногърба сврачка (Lanius collurio).

Някои от най-привлекателните обитатели на по-сухите затревени площи са шипобедрената и шипоопашатата костенурка (Testudo graeca iberia and T. hermanni) както и европейски лалугер, (Spermophilus citellus) пъстър пор (Vormela peregusna) и степен пор (Mustela eversmanii) – всички са видове от интерес за Общността, според Директивата за местообитанията.

Много от местообитанията в местността „Ломовете” са с голяма консервационна стойност, определени съгласно класификацията на Европейската Директива за местообитанията. Някои от полу-естествените местообитания са зависими от продължително екстензивно управление, често пашуване при ниска гъстота на животните:

ЕС Натура код Местообитание Разпространение Взаимодействие със земеделието
6210 Полуестествени сухи тревисти и храстови съобщества на варовик (Festuco Brometalia) Скалисти степи по склоновете или в периферията на каньони (важни за орхидеите места) Пашата е нерегулирана и не е планирана. Необходима е натовареност от пашуване на 0,6-0,7 ЖЕ/ха* за поддържането на местообитанието. Броят на животните трябва да бъде ограничен в рамките на изложените по-долу норми. Преизпасването и утъпкването от животните представлява заплаха.
6240 Субпанонски степни тревни съобщества Сухи полу-естествени пасища на по-богати на льос възвишения и планински райони За поддържане на местообитанието е необходима нискоинтензивна паша (0,6-0,7 ЖЕ/ха). Повечето от тези площи са недоизпасани към момента и се наблюдава естествено преминаване към горска растителност.
6250 Панонски льосови степи Сухи полу-естествени пасища на по-бедни льосови възвишения и планински райони. Най-голямото находище на българските ендемити Ковачев зановец Chamaecytisys kovacevii Rothm и на балканския ендемит Verbascuk dieckianum. Животните не представляват заплаха за двата ендемични вида и пашуването е необходимо за поддържане на степните характеристики. Главните заплахи са от преизпасване в близост до селата Красен и Бесарбово, от изгаряне на сухата трева, останала на пасищата в началото на пролетта и от разпространяване на агресивни видове бурени от земеделските площи в съседство.
6510 Низинни сенокосни ливади Ливади в основите на каньона по поречията на Ломовете Необходима е паша при определена гъстота на животните (около 1 ЖЕ/ха) за поддържането на това богато местообитание. Косенето е препоръчителна практика, полезна за премахването на излишъците на хранителни вещества, които иначе се внасят в реката. Утъпкването на растителността от животните по пътя им до пасището, както и преизпасването в близост до населените места представляват заплаха за местообитанието.
40A0 Субконтинентални пери- панонски храстови съобщества Захрастени пасища или открити гористи местности по периферията на каньона в районите в близост до селата Бесарбово и Божичен Тъй като граничи с обработваеми площи, съществува действителна заплаха за местообитанието от превръщането му в обработваема земя, от изгарянето на стърнищата и от отток на хранителни вещества от обработваемите площи. Голяма част от това местообитание е вече разрушена в следствие на различни причини. Не трябва да се допуска пашуване на кози.
91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) Мозайки от малки зеленчукови градини и дървесни насаждения в близост до селата в основата на каньона Гори под силно влияние на човешки дейности – градинарство и прибиране на реколта.

* ЖЕ/ха: животинска единица на хектар. 1 ЖЕ се равнява на 1 крава или 1 кон, или на 7-9 овце или кози.

Земеползване

В района преобладава интензивното земеползване на обработваемите земи, които заобикалят територията на природния парк. В трите общини Ветово, Иваново и Цар Калоян 92 % от земеползването е на обработваеми земи (54 700 ха) и 4097 ха на полу-естествени затревени площи и трайни насаждения.

В природния парк горите са основното земно покритие (2808 ха или 82%), следвани от земеделските земи. Земеделската площ представлява комбинация от пасища и екстензивно ползвани обработваеми земи.

  • ливади: 45 %
  • пасища, включително захрастени: 15 %
  • обработваема земя: 9 %
  • изоставена обработваема земя : 4 %
  • скалиста земя: 21 %
  • земеделска инфраструктура: 6 %

Собственост на земята

По отношение на собствеността, на територията на парк "Русенски Лом" почти всички горски площи са държавни и общински. Около половината от земеделските земи в парка са частна собственост, а другата половина са общински.

Различна е собствеността извън територията на парк "Русенски Лом" - частните земи представляват 60%. Има също и големи площи общинска собственост, предимно пасища и ливади.

Стопаните

Структурата на земеделския сектор край Ломовете може да се опише с двете противоположности: много на брой съвсем малки по размер стопанства и няколко големи и интензивни стопанства. От присъединяването на България към ЕС структурата на стопанствата стана по-разнородна. Присъединяването въведе новото понятие „полу-пазарно стопанство”, под което се разбира, че част от продукцията е за собствени нужди, а част за пазара. Има също нарастващ брой семейни стопанства за млекопроизводство, чиито производствени системи могат да са интензивни или екстензивни, точно както и в старите страни-членки на ЕС.

Забележителното е, че около 75-80 % от животните в района се отглеждат в стопанства, задоволяващи собствените си нужди или в полу-пазарни стопанства, като всяко от тях отглежда по 1-2 крави или няколко овце или кози. За съжаление, схемите за паша са сложни и не са документирани, дори за парковата територия. Обичайно, стопаните използват земите неофициално, включително и угарите по периферията на каньона и растителните остатъци на обработваемите земи.

Същите дребни животновъди добиват голяма част от необходимия им фураж от общинските пасища (например от ливадите в основите на каньона и от равните плата над него) или пък зависят от паша в горските пасища, предимно държавна собственост (за ползването на които се изисква разрешение за паша и са официално забранени за кози). Практика е стопаните от едно село да събират животните си в общи стада и да ги съпровождат на паша като се редуват. Пастирът извежда на паша животните сутрин и ги връща обратно вечер, където те се прибират при собствениците си /обикновено в дворовете на къщите им/, за да ги издоят. Този модел на отглеждане увеличава вероятността за преизпасване в близост до населените места, докато отдалечените пасища се изоставят и остават недоизпасани.

Политики на управлението

Целите на политиките за управление на земеделските земи с оглед опазване на биологичното разнообразие, отразяват проблемите и заплахите в района от последните години. Такива цели са:

  • поддържане на подходящ режим на паша на площите, които понастоящем се използват за паша, особено на полу-естествените тревни местообитания;
  • при възможност да се възстанови пашата на площите, използвани по-рано за паша;
  • контрол на разпространението на храстовата растителност, като се избягва цялостното премахване на храстите;
  • поддържане на малките нискоинтензивни мозайки в близост до селищата.

Броят на регистрираните стопани в местността Ломовете е нарастнал от 2005 г., заради очакванията за достъп до финансова подкрепа от европейските земеделски плащания. Всички регистрирани стопани и земи са избираеми за подпомагане по схемата за единни плащания на площ (СЕПП – 63 Евро/ха). Ломовете не попадат в обхвата на необлагодетелстваните за земеделие райони.

Все още има големи площи пасища в Русенски Лом, които не са регистрирани, което означава, или че техните собственици не са избираеми за подкрепа, или че не са заинтересовани да кандидатстват. Има много жители на селски райони, които възнамеряват да използват пасищата си, но са изправени пред няколко проблема:

  1. Трябва да се регистрират като земеделски производители, за да бъдат избираеми, а не могат да си го позволят, заради допълнителните разходи, които регистрацията води след себе си (предимно необходимостта да се плащат социални осигуровки);
  2. Повечето полу-естествени пасища се състоят от множество малки парцели, което намалява възвръщаемостта на разходите по управлението им, като се имат пред вид нивата на плащанията, свързаните с регистрацията разходи и разходите за управление на земеделските земи с висока природна стойност;
  3. Една част от парцелите могат да се окажат не-избираеми за подпомагане от плащанията на ОСП поради малките си размери. Изискването за регистрация в ИСАК /Интегрираната системата за администрация и контрол/ е стопанството да управлява минимум 1 ха, а съставните му парцели да са минимум от по 0,3 ха.

Така или иначе, очакваната допълнителна подкрепа за управлението на пасища е мотивирала много хора да преминат през процеса на регистрация. Очакваните плащания са от подпомагането за управление на земеделски земи с висока природна стойност на Агроекологичната мярка (131 или 155 Евро/ха), а също и от компенсационните плащания за Натура 2000, които ще влязат в сила едва през 2010 г.

Въпреки че стопаните, произвеждащи за собствените си нужди и полу-пазарните стопани представляват най-голямата група и стопанисват най-голям дял от пасищата с висока природна стойност, изглежда, че като цяло, те са считани за проблем от администрацията, заради големите разходи по администрирането им, малкият им капацитет за усвояване на средствата и невъзможността им да са жизнеспособен бизнес. Стопаните, произвеждащи за собствените си нужди не са пазарно ориентирани и затова не получават плащания от Общата селскостопанска политика /ОСП/. За екологичната услуга „поддържане на земи с висока природна стойност”, която те предоставят на обществото, не получава обществено подпомагане. Въпреки че агроекологичните плащания на площ се полагат за екологични ползи, администрацията очаква тези цели да се постигнат главно чрез пазара. Полу-пазарните стопани също са голяма група, която работи частично или изцяло на сивия пазар. Те срещат няколко проблема при кандидатстване за плащания от ОСП като: минималните изисквания за площ (виж по-горе), минимален размер на стопанството (от 1 до 4 икономически единици), недостиг на информация за възможностите за подкрепа, ниско ниво на квалификация и т.н.

Друго голямо препятствие за получаването на плащания е, че съвсем малко стопани от района са способни да отговорят на българските изисквания към животновъдните помещения както и на тези за хигиена на млякото, като отново представянето на стопаните, които управляват земите с висока природна стойност е значително по-лошо от средното. Още повече, само стопаните, притежаващи над 5 млечни крави, могат да получават млечни квоти и да продават мляко официално. Малките стопани нямат нужната гластност, нито капитала, които биха им позволили да направят значителни инвестиции.

Последният проблем на провежданата политика е общото използване на пасищата (често общински) както от регистрирани, така и от нерегистрирани стопани. По препоръка на Министерството на земеделието, животновъдите на територията на общината могат да се сдружават в асоциация, за да кандидатстват заедно за единни плащания на площ, след което разпределят парите между ползвателите на земята. В някои общини асоциациите са съставени само от регистрирани стопани, което означава, че останалите жители на селото, които също пасат животните си на общинската земя, нямат официално правото да я ползват и да получават плащания за нея. Все пак, в действителността, животните на тези стопани, отглеждащи ги за собствените си нужди, пасат на общите пасища и създават остра конкуренция за пасищни ресурси, особено в години на суша. От друга страна, преизпасването (понякога два пъти надвишаващо капацитета на пасището) се превръща не само във въпрос на изхранване на животните - за регистрираните стопани, то е и въпрос на контрол. Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние изискват поддържането на пасищата в добро състояние и при проверка на място, санкциите ще се търпят само от регистрираните стопани.


 
Logo Printversion EFNCP
European Forum on Nature Conservation and Pastoralism
Online: http://www.efncp.org/hnv-showcases/bulgaria/bg/rusenski-lom/facts-and-figures/
Date: 2024/03/29
© 2024 EFNCP – All rights reserved.